Какво може да означава нападението на Украйна срещу Русия за доставките на газ за ЕС
Украинско нахлуване в руския регион Курск – най-голямото от началото на войната с около 1000 войници и повече от две дузини танкове и други бронирани превозни средства, нахлули през границата през този седмица – представлява заплаха за основен тръбопровод за доставка на газ от Русия до Европейския съюз.
Въпреки че може да е изненада за мнозина предвид войната в Украйна, европейски страни като Австрия, Унгария и Словакия все още купуват газ от Русия – целият газ преминава през град Суджа в Курск.
Ето ниските залози за Европа, защо членовете на Европейския съюз все още разчитат на руски газ и как доставките могат да бъдат засегнати от този последен обрат във войната.
Къде Украйна е започнала атаката си в Русия?
Във вторник Киев изпрати стотици военнослужещи, подкрепени от бронирани машини, артилерия и дронове над украинската граница в района на Курск. До четвъртък украинските сили са навлезли на 35 км (21 мили) в Русия, достигайки Кромские Бики и Молютино, според Института за изследване на войната, американски мозъчен тръст.
Уловен на крачка, Кремъл обяви извънредно положение, евакуирайки хиляди жители и изпрати подкрепления в региона, тъй като влиятелни „милиблогъри“, проруски военни блогъри, критикуваха военните лидери за „стратегически грешни изчисления“, които според тях са имали застраши местното население в Западна Русия.
В петък беше съобщено за сблъсъци близо до атомна електроцентрала, разположена в град Курчатов. Съоръжението е стратегически важно, тъй като украинските сили биха могли да използват централата като лост или просто да деактивират нейните операции, лишавайки Русия от жизненоважен източник на електроенергия.
Но енергийните последици от нападението надхвърлят Русия. Само на 70 км (40 мили) от Курчатов се съобщава за боеве много близо до Суджа, близо до тръбопровод, който изпраща руски природен газ към ЕС.
Защо Суджа е толкова важна за доставките на газ за Европа?
Суджа, разположена на около 10 км (6 мили) от украинската граница, играе ключова роля в транзита на природен газ към ЕС.
Средно 42 милиона кубически метра (1,5 милиарда кубически фута) руски газ се вливат в Украйна всеки ден, като градът е домакин на система за измерване на газ, която измерва доставките, постъпващи в Европа.
Въпреки войната с Русия, Киев позволи газът да продължи да тече през неговия газопровод от съветската ера без прекъсване като част от договор за 2 милиарда долара на година между държавния Нафтогаз и руския Газпром.
От Украйна газът преминава транзитно в посока Словакия, където се разклонява, като единият клон отива към Чехия, другият към Австрия.
Транзитната сделка изтича през януари. Ако потоците бъдат прекъснати преди това, цените на газа може да скочат, което да удари силно европейските потребители и индустрията.
Какво е текущото състояние на нещата в Суджа?
В петък проруски военни блогери съобщиха за тежки боеве в покрайнините на Суджа.
Центърът за информационна устойчивост (CIR), организация с нестопанска цел за анализ с отворен код, заяви, че е проверил кадри, показващи как няколко руски войници се предават на украински войници близо до входа на газомерната станция в града.
Въпреки че изглеждаше „вероятно“ централата да е била засегната от нахлуването, каза CIR, но добави, че не е в състояние да потвърди нивото на щетите.
Досега военните действия не изглежда да са повредили доставките на газ за Европа.
Кристоф Халсер, анализатор в базираната в Осло Rystad Energy, каза пред Al Jazeera, че потоците са спаднали с 5,8 процента до 37,25 милиона кубични метра (1,3 милиарда кубически фута) в четвъртък, като са се повишили с 3,2 процента до 38,5 милиона кубични метра (1,36 милиарда кубични фута). ) в петък.
В четвъртък украинският енергиен министър Герман Галущенко обяви, че транзитният маршрут все още функционира. Този ден Газпром и Нафтогаз казаха, че операциите ще продължат нормално.
Защо Европа все още внася руски газ?
„В краткосрочен план има ограничени други възможности“, каза Майк Кофин, ръководител на изследванията за нефт, газ и минно дело в базирания в Лондон мозъчен тръст Carbon Tracker.
„Докато Западна Европа може да търси LNG [втечнен природен газ] и Северно море, тези опции са по-малко отворени за части от Централна Европа“, каза той пред Al Jazeera.
Според Халсер делът на руския газ като част от общия европейски внос е намалял повече от половината от 38 процента през 2021 г. на 15 процента през 2023 г.
Но страните остават силно зависими от руския газ, доставян през Украйна „поради историческото развитие на тръбопроводната инфраструктура“, каза той.
Австрийската OMV подписа дългосрочен договор за доставка с Газпром през 2018 г. за доставка на повече от 6 милиарда кубически метра (212 милиарда кубически фута) годишно до 2040 г.
И унгарският MVM е подписал договор за 4,5 милиарда кубични метра (160 милиарда кубически фута) годишно до 2036 г., повечето от които се доставят чрез тръбопровода Турски поток през Турция.
Джейд МакГлин, експерт по Украйна и научен сътрудник в Кралския колеж в Лондон, каза: „Някои европейски страни все още внасят руски газ, защото искат да си вземат тортата и да я ядат. Те не желаят да платят политическите разходи за по-бърз преход от руски газ.“
Това може да причини смущения на енергийните пазари, предизвиквайки покачвания на цените, които биха били крайно непопулярни сред избирателите.
Тези страни, каза тя, досега са отказвали да осигурят противовъздушна отбрана за защита на енергийната инфраструктура на Украйна и следователно поддържат основен поток от приходи за руски военни разходи.
По мнението на Макглин, те ще „обвинят само себе си“, ако доставките бъдат прекъснати в този момент от пълномащабната война.
Може ли Русия да затвори крановете?
Анализаторите посочиха рискове Газпром да използва битката като претекст за спиране на газовите потоци.
Въпреки това ще загуби около 4,5 милиарда долара годишно, ако износът спре, въз основа на очакваните средни цени на газа за Европа от 320 долара за 1000 кубични метра (35 300 кубически фута) през 2025 г.
Халсер каза, че „руският търговски интерес“ прави малко вероятно потоците да бъдат спрени „освен ако не настъпят физически щети или условията от украинската страна се променят“.
През 2022 г., когато руските сили започнаха пълномащабната си инвазия в Украйна, Нафтогаз спря потоците през алтернативен разклон в Сохрановка, близо до района на Луганск в Източна Украйна.
Украйна каза по това време, че руските сили са започнали да отклоняват газа към Луганск и другия отцепнически регион Донецк.
След затварянето на Сохрановка транзитните обеми на руски газ за ЕС през Украйна намаляха с една четвърт.
Ще трябва ли Европа да намери друг начин за източник на газ?
Какъвто и да е резултатът от сегашното нахлуване, договорът между Нафтогаз и Газпром в сегашния му вид изтича в края на годината.
Словашкият доставчик на газ SPP каза, че консорциум от европейски купувачи на газ може да поеме газа на руско-украинската граница след изтичането на договора, но не е ясно как може да работи това.
Друга възможност е Газпром да достави част от газа по друг маршрут, например през Турски поток, България, Сърбия или Унгария. Капацитетът по тези маршрути обаче е ограничен.
ЕС се опитва да диверсифицира своя внос на газ и подписа споразумение за удвояване на вноса на азерски газ до поне 20 милиарда кубични метра (706 милиарда кубически фута) годишно до 2027 г., но инфраструктурата и финансирането все още не са на място, според съветник на азербайджанския президент, цитиран от информационната агенция Ройтерс.
Също така се смята, че с нарастването на вътрешното потребление на Азербайджан ще има по-малко свободен капацитет за Европа.
Във всеки случай, дългосрочната цел трябва да бъде да се отдалечим от изкопаемите горива, каза Coffin на Carbon Tracker.
„За да намали зависимостта от вносния руски газ, Европа трябва да продължи диверсификацията на производството на електроенергия, [увеличавайки] дела на неизкопаемите енергийни източници, като същевременно действа за намаляване на търсенето на енергия и модернизиране на мрежовите мрежи“, каза той.
„Държавите в Европа трябва да работят съвместно за това, за да намалят общото търсене, вместо да се съсредоточават само върху [своите] собствени … нужди.“
